Джеймс Камерън смята за глупаво хората все още да питат защо е убил Джак Доусън в "Титаник".
63-годишният режисьор настоява, че е направил "артистичен избор", за да изгуби героя на Леонардо Ди Каприо в ледените води, докато Роуз на Кейт Уинслет остана на сигурно място на плаваща дървена врата в края на филма. Затова не може да разбере защо все още феновете настояват, че и двамата биха могли да оцелеят.
Въпреки това, режисьорът намира въпроса за ласкателство, защото показва колко е обичан героя Джак Доусън.
Той каза на американското списание Vanity Fair: "Отговорът е много прост, защото на стр.147 от сценария се казва, че Джак умира.
Очевидно това беше един художествен избор... Мисля, че е доста глупаво, наистина, че тази дискусия се провежда 20 години по-късно.
Но това показва, че филмът е бил ефективен, за да направи Джак толкова привлекателен за публиката, че ги боли, когато умира. Ако беше оживял, краят на филма нямаше да има смисъл
Филмът е за смърт и раздяла, той е трябвало да умре - това се нарича изкуство, нещата се случват по художествени причини, а не по физически причини.”
Режисьорът призна, че са прекарали дни във водата, гарантирайки, че вратата е "точно" достатъчно здрава, за да поддържа теглото на човек за дълъг период от време, без да се потопи във водата изобщо.
Той добави: "Бях във водата с дървеното парче и слагах хора върху него в продължение на два дни, за да бъде достатъчно сигурно, че може да удържи един човек, така че героинята да може да оцелее в продължение на три часа, докато спасилетния кораб стигна там.
“Джак не знаеше, че тя ще бъде взета от спасителна лодка един час по-късно, той беше мъртъв така или иначе и много, много добре настроен да се случи точно това, което виждате във филма, защото вярвах тогава , и днес, че това е, което му трябва на един човек да оцелее.", затвори въпроса Камерън.
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Краят нямаше да бъде безсмислен!Зрителите много щяха да се радват, че те са били заедно до края на дните си, и щяха да са много доволни, че влюбените най-сетне са щастливи, защото знаем, че и двамата имат тежък живот, и единственото нещо, което ги правеше щастливи беше това да са заедно.Аз лично съм гледала филма два пъти и много съм плакала на финалната сцена, не знам за другите, но поне мое мнение е, че е трябвало те да бъдат заедно и да покажат съвместният им живот заедно.