Още от сутринта на днешния Видовден уличен музикант предизвикваше усмивките на случайните минувачи около бившия хотел „Плиска“ в столицата. Звуците от нежния му тромпет допълваха аромата на нацъфтелите липи.
Рязкото прекъсване на мелодичния фон, изпълващ въздуха с нежна възхита, предизвика екипа на Topnovini.bg да провери какво се случва. Оказа се, че 60-годишният изпълнител е бил заплашен от жена от квартала, на която музиката й пречила. Тя била категорична, че ако шумът продължи след 14:00 часа, ще извика полиция, а ако се наложи, ще се обърне и към Прокуратурата.
Въпреки заплахите, тромпетистът Митко, се престраши да ни посвири и ни разказа историята си.
Цял живот работел в железницата – първоначално като кондуктор, а по-късно като началник-влак. Любовта му към музиката обаче, наследена от баща му, който също бил тромпетист, не изчезнала през всички тези години. Така, когато през 1996-та година го съкращават, той някак естествено взема тромпета в ръце. Повод за това се оказва пътуване в Италия, където за първи път вижда музикант, който изкарва прехраната си по този начин.
„Отидох да работя в Италия като строителен работник и видях един румънец, който изобщо не можеше да свири, а шапката му беше пълна с пари. Много мислех, купих си кафенце, запалих цигара и цяла нощ разсъждавах това просия ли е, или не. Такова беше възпитанието ни, не се гледаше с добро око на това да свириш на улицата. След това се върнах и 6 месеца се упражнявах да свиря в мазето, за да възстановя онова ниво, което имах на 15 години.“
Следва подготвяне на репертоар и чак през 2001-ва излиза за пръв път на улицата. С днешна дата, Митко е обиколил с тромпета си редица европейски държави, между които Италия, Германия и Холандия.
„Започнах в Милано, свирех на 20 метра от Ла Скала. Всички музиканти там ме аплодираха. Така вече от 15 години не спирам да се връщам всяко лято там. Обикновено зимата съм тук, а през летните месеци заминавам за Италия.“
Дебютът му по българските улици пък се случва през 2008-ма. Неизбежно е и сравнението между начина, по който е възприеман тук и отношението в чужбина.
„Когато там правиш нещо хубаво, хората го сравняват. Разрешителните се вадят лесно, където са необходими, защото има и места, на които такива не се изискват. Има и специални улици и площади, на които се събират артисти, за да показват таланта си.“
Музикантът разказва с болка за опита си през 2009-та да си изкара разрешително за свирене в София.
„Тогавашната кметица на район Витоша буквално ме изпъди с думите „Махай се от тука, кой си ти, че да ти дам разрешително.“
Така изпълнителят разбира от собствения си опит, че в България тези неща се случват трудно.
„Тук, по презумпция, те възприемат за просяк, а никой не си дава сметка колко труд трябва да се положи, за да излезеш навън и да изкараш една песен. Това е почти като да излезеш на театралната сцена, даже там може колегите ти да те покрият, а тук си сам.“
Митко ни разяснява, че репертоарът му включва цялата палитра от музикални вкусове – от класиката, през джаза, та до попфолка, а по-голямата част от чулите изпълненията му остават впечатлени.
Точно както Росен, който никога преди не е виждал Митко, но минавайки по улицата се спира, защото, както сам ни обяснява, музиката е универсален език, който въздейства на всички
„За мен усещането е божествено. Това да създаваш музика и то по начина, по който го прави той, няма нищо общо с просията. Човекът дава нещо от душата си и това се усеща в изпълнението му“, споделя Росен.
А тромпетистът ни разказа и как се случва, или пък не, връзката с публиката.
„Аз съм сантиментален човек. Обичам хубавата, нежната песен, не хард нещата. Обичам да докосвам душата на човек. Изпълнявайки някоя мелодия, а те са известни, хитови, отлежали 100 години, аз правя така, че човек да се почувства сякаш я чува за първи път. Това нещо трябва да го предам на слушателя. Ако успея, тогава ще ми обърне внимание, но ако не - ще ми извика прокурора.“
Сред тези, които са били впечатлени от таланта на Митко е и примата Лили Иванова. Музикантът ни разказва как изпълнителката на "Камино" репетирала в района на Семинарията, където той свирел на улицата. Чула го и помолила своя тромпетист да му занесе дребна сума като знак за това, че харесва изпълненията му.
След края на разговора ни, Митко и новият му почитател Росен останаха да си говорят тихо за опасностите в професията на уличния музикант и за това как, ако не внимава, може да се окаже наръган в някоя болница. Пригласят им шума на автомобилите, които не спазват наредбата за тишината от 14:00 до 16:00 часа, а в ъгъла като фон заглъхнали чакат една колона и тромпет. Чакат някой, който владее универсалният език на изкуството, да поиска да ги чуе.
[[{"fid":"91081","view_mode":"video_standart","fields":{"format":"video_standart","field_video_description[und][0][value]":""},"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"video_standart","field_video_description[und][0][value]":""}},"link_text":null,"attributes":{"height":520,"width":800,"class":"media-element file-video-standart","data-delta":"1"}}]]
Добави коментар