Футболната легенда Петър Зехтински: На Петровден ми се обажда целият шампионски отбор "Ботев"
"Винаги Петровден е специален за мен. Сега съм в дирекция „Спорт и младежки дейности“ и ще се съберем с колегите в едно заведение на Гребната База. Ще поръчаме пица, цаца, по една биричка...Довечера по традиция съм със семейството си и баба Петра. Тя е на 82 години и винаги заедно празнуваме. А който дойде не го връщам", разказва усмихнатият Зехтински.
"Не искам да ги деля момчетата по имена, ние още си поддържаме връзка. Почти целият отбор на "Ботев"- играчите от едно време, вече ми се обадиха. Първата честитка беше в 6.30 часа още, жена ми се събуди, нейна кака от Неделино пми честити", казва именника.
Спомня си с усмивка как е започнал с футбола. " Исках да играя в "Тракия" тогава така се казваше отбора, но баща ми беше от Локомотив (Пд)… не дава и дума да стане. По онова време всички се познаваха, една вечер бяха седнали на маса с треньора в "Тракия" Косю Енчев. Вечерта се почерпили, връща се и ме пита дали искам да играя в "Тракия" при него. На първите тренировки баща ми идваше с мен. Треньорът ми един път му каза, че ще ми удари шамар, защото не съм подавал. Баща ми каза да ми удари му 5, защото знам и мога, но не го правя", казва легендата.
Питам го защо Тракия, като семейството е било от Локомотив. "Исках при "жълто-черните", защото от дете харесвах отбора, имах си и аз футболисти, на които се възхищавах-Добри Ненов и Георги Попов-Тумби. На Чико съм казал, че е бил на трето място, той даже се беше разсърдил, но му мина бързо", отговаря Зехтински.
"Бях от бедно семейство и като пораснахме другите ги оставиха да играят в Пловдив, а мен ме пратиха в Арда (Кърджали). Оказа се шанс, защото отбора играеше в Б-група, и имаха много добър колектив, старите играчи ми помогнаха много. После Добри Ненов ме гледа на един мач и пак ме взе в Ботев. И тръгнахме, другото го знаете…", скромно добавя Зехтински.
"Още ме тегли да спортувам. Всяка сряда играем футбол и волейбол с момичетата от "Марица" и днес трябва да черпя на двете места. Поддържам форма, помня го още от Кольо Дафински, беше голям специалист. По време на подготовката ни тормозеше много. Кара рейс, а ние отбора 7 километра бягаме с него, после още 7 да се върнем в базата, но това много ни помагаше. 10 години нямах разтежение. За днешните футболисти не ми се говори", завършва един от най-добрите футболисти на Пловдив през годините.
Не го подчертава, но се усеща тъга в гласа му, че името му не е продължено. Въпреки това обожава внука си Матео. Радва се, че поне има Петров…
Още от „Любопитно“
Последни новини
Свободата да общуваш без граници
19:08, 30 ное 24 / А1
Малък бизнес, голямо въздействие: Как да се конкурирате с по-големите от вас?
16:50, 27 ное 24 / Свят
А1 беше отличена за разнообразните подходи за дарителска подкрепа в конкурса „Корпоративен дарител“ на Българския дарителски форум
16:29, 27 ное 24 / А1
Добави коментар