Плевнелиев цитира де Гол: Патриотите обичат държавата си, националистите мразят различните
Плевнелиев посочва също, че не вижда противоречие между опазването на границите и спазването на човешките права. Допълва, че от 31 000 души, които са регистрирани през 2015 г. и с които е проведено интервю, около 12 000 бягат от войни и „ние ще се погрижим за тях“. Повтаря, че не трябва да се строят нови огради в сърцето на Европа, и се оправдава, че съоръжението по границата с Турция не е стена и е временно.
София Topnovini.bg публикува пълния текст на интервюто, публикувано на 28 януари:
- Защо твърдите, че искате да сте част от Шенгенското пространство?
Защото Шенген не е само една директива или едно правило в повече. Шенген е мечтата на всички европейци да пътуват в цяла Европа без бариери и без паспорт. Когато времената са трудни, а днес са такива, е необходимо да знаеш кой си, да следваш мечтите си, да планираш бъдещето си. Когато времената са трудни, не трябва да се водиш от страховете си, а трябва да знаеш кой си и накъде си тръгнал.
-Какво е според Вас Европейският съюз?
Европейският съюз не е проект за пари, за фондове и механизми как да бъдат управлявани. ЕС е роден от една уникална и голяма идея на основателите си след разрушенията на най-опустошителния конфликт, познат на света, Втората световна война. Той не е резултат на националното късогледство, напротив, цели създаването и запазването на мира. Съществува един-единствен начин мирът да бъде гарантиран - когато европейските нации достигнат това ниво на сътрудничество и интеграция помежду си, което да направи бъдеща война невъзможна.
-Изглежда, че националистичните настроения нарастват. Как си го обяснявате?
Това е една заплаха, една опасност за Европа. Един голям европейски президент - французинът Шарл Де Гол, е казал: “Патриотите са тези, които обичат държавата си. Националистите са тези, които мразят различните.“ Липса на толерантност, ксенофобия, антисемитизъм - видяхме достатъчно в историята на Европа. Те създадоха разруха и войни. През XXI век се нуждаем от нови, по-добри идеи.
-Вашата държава представлява граница между европейски държави и държави, където мюсюлманите са мнозинство. Граничите с намиращата се във финансова криза Гърция, не сте далече от Украйна, където конфликтът все още не е напълно погасен с преданите на Русия бунтовници. Не сте далеч от Сирия, която е в разгара на гражданска война. Как се гледа днес на света от България?
Броят на конфликтите в световен мащаб е рекорден. Близо до нас съществува политическа нестабилност в Република Македония, промяна на геостратегическия баланс в Черно море, напрежението между Русия и Турция, множество войни и конфликти около нас, вълни от имигранти и извънредна нестабилност. България играе своята важна роля на пресечна точка. Ние знаем кои сме и накъде сме тръгнали. Ние сме европейци и желаем обединена и силна Европа.
-Тоест?
Ние сме втората най-проевропейска страна - преди нас е Румъния с 84 на сто, ние я следваме с 82 на сто според последните социологически проучвания.
-Италианците също бяхме в добра позиция, след което разликата нарасна.
Даваме си сметка за уроците на историята. Ние сме древна държава, векове наред сме били изложени на атаки от всички посоки. Десетки години сме били под диктатурата на Комунистическата партия. Не бяхме свободни да пътуваме и човешките ни права бяха потъпквани. 25 години по-късно българите са свободни, както никога досега, и оттогава обемът на нашата икономика се утрои.
Все още не сме богати, имаме да извървим нашия път, но икономиката ни за този период е нараснала три пъти. Най-важната дума за мен не е растеж, а прогрес. Имаме множество проблеми, но щом сме стъпили на правилния коловоз, ще прогресираме. Другите също трябва да насочат вниманието си към отбелязването на напредък. Призовавам своите европейски колеги да следват мечтата на бащите-основатели на ЕС, а именно да затвърдят основите на нашата визия за Европа без вътрешни граници.
-Проблем, който важи и за Вас, е, че страната Ви е от външните граници на ЕС.
През 2015 г. регистрирахме 31 000 бежанци и 95 000 опита за нелегално преминаване на границата. Не виждам противоречие що се отнася до спазването на човешките права и опазването на външните граници. От 31 000 души, които са регистрирани и с които е проведено интервю, около 12 000 бягат от войни и ние ще се погрижим за тях. Икономическите имигранти не могат да се ползват със статут на бежанци.
-Как се държите с имигрантите?
Настаняват се в създадени за целта центрове и прилагаме споразуменията със съседите, например тези за реадмисия с Турция.
-Следователно върнати обратно. В Италия през 2015 г. пристигнаха на нашите брегове 170 000 души по море, като пътуването им е било рисковано. Ситуацията не е същата.
България и Италия се намират в сходна ситуация. Двете страни считат, че е необходимо общо европейско решение, защото сама нито една държава не може да се справи.
-Необходими ли са Ви европейски пари, за да контролирате границите си?
Всяка европейска държава трябва да се грижи за сигурността на собствените си граници. Ние, Италия, България, Гърция, Испания, трябва да осигурим контрол по външните граници на ЕС, използвайки механизмите на европейската солидарност, а не да се изграждат нови стени в самото сърце на съюза.
- И Вие построихте бариера.
Да, но е временна. Става въпрос за ограда, а не за стена. Нашата граница с Турция е 265 км, а временната ограда е дълга само 31 км.
-Мислите ли, че в борбата с тероризма не е достатъчен ангажиментът само на една държава?
Разбира се, затова и сме част от международна антитерористична коалиция. Горд съм с един факт.
-Какъв?
В информационния поток, който обменяме с коалиционните партньори, които са повече от 50, като се започне от САЩ и се стигне до Италия, от Германия до Йордания, нямаме доказателство, някой от т.нар. „foreign terrorist fighters“ (чуждестранни терористични бойци) да е български гражданин.
-С какво си обяснявате тази липса?След Франция, България има най-висок процент жители мюсюлмани, около 9 на сто, което отговаря на близо 650 000 спрямо 7 милиона и 300 000 души население. Те живеят мирно, добре интегрирани са в обществото. Всяка година организирам вечеря по повод Ифтар, отивам при еврейската общност за празника Ханука. По добра традиция посещавам често и християни, и католиците, и мюсолманите, и евреите и арменците. Постигнахме кохезия между религиите, от което се гордеем.
Последни новини
Свободата да общуваш без граници
19:08, 30 ное 24 / А1
Малък бизнес, голямо въздействие: Как да се конкурирате с по-големите от вас?
16:50, 27 ное 24 / Свят
А1 беше отличена за разнообразните подходи за дарителска подкрепа в конкурса „Корпоративен дарител“ на Българския дарителски форум
16:29, 27 ное 24 / А1
Добави коментар